Ани Алашка, редактор на книгата |


За някои децата без родители са част от вечерните новини или миг от „изпълнен граждански дълг“ около Коледа или Великден. За Александър Миланов (или просто Сашо, за нас, приятелите му) това са съдби на хора, обречени да растат в самота и сред безразличие, често с кастрирани емоции, лишени не просто от ласка, а от усещането да си индивид, да си някой, да си значим.

Сашо е приел идеята за премахването на домовете за деца, лишени от родителски грижи, за своя лична кауза. На нея отдава огромна доза емоции, на нея е посветено почти цялото му лично време, ако не и целият му живот. В името на тази кауза Сашо генерира идеи, търси решения, организира кампании, полага неуморни, почти денонощни усилия в подкрепа на деца без родители и на приемни семейства, но най-важното – провокира. Провокира приятели, познати, организации и институции да отворят сетивата си за същината на проблема и да впрегнат усилия, за да го решат.

Част от тази провокация е „Детство без сълзи“. Макар да са изплетени от нишките на писателската фикция, историите в тази книга са истински – толкова истински, че трудно ще повярвате в тяхното съществуване. И за да бъде усещането още по-силно, всичко това е подправено от динамичен и увлекателен маниер на писане, къса фраза и богата лексика. Книгата е опит да даде познание за света през погледа на дете, непознало майчина ласка, нечуло мила дума, неполучило житейски съвет, различен от „юмручната истина“.

Провокацията е заложена още в заглавието на книгата. Какво по-провокиращо може да ни се случи от срещата с дете, лишено дори от способността да пророни сълза? А Сашо ни среща именно с такива загубили естествените човешки инстинкти и емоции невръстни същества. И тази среща не просто ни разстройва – тя провокира у нас ярост. Ярост към хората, изоставили или малтретиращи децата си. Ярост към бездушния бюрократизъм на институциите и към апатичните им служители. Ярост към цялото ни общество, позволило и продължаващо да позволява съществуването на т.нар. институционална грижа за деца в този й вид.

„Детство без сълзи“ онагледява по възможно най-ефективния и въздействащ начин необходимостта от деинституционализацията и насърчаването на нейната алтернативна –  качествената грижа в семейна среда. Книгата е съществена част от инструментариума за обръщане на обществените стереотипи в посока осъзнаване на вредите от институционалната грижа и взимане на правилните решения за децата в риск.

Редно е да спомена, че с приходите от първото издание на „Детство без сълзи“ Сашо помогна на една самотна майка да получи дом, да си върне детето от приемно семейство, а другото й дете (с церебрална парализа) да се сдобие със скъпа инвалидна количка, за да може спокойно да опознава света около себе си. Така „Детство без сълзи“ постигна съвсем пряк, конкретен ефект за съдбата на една майка и нейните деца.

Прочетете тази книга! Тя ще Ви накара да разберете колко малко знаете за детската болка и… колко щастливи сте всъщност.

Вашият коментар

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.