Здравейте Александър,

Казвам се Дани Петкова и попаднах на Вашето интервю за България Он Еър така Ви потърсих в Гугъл и намерих страничката. Прочетох откъси от книгата и не мога да спра да плача, защото децата са невинни душички и да са третирани така от лелки и най-вече от нас като общество е МНОГО грешно.

Аз самата имам две дечица и ме обзема ужасен гняв като си помисля за тези мили мъничета, които никога не разбират какво е майчина грижа.

Аз ще си поръчам книгата, за да подпомогна каузата. Не знам дали ще имам сили да я прочета, но ще я поръчам.

Исках да Ви попитам как мога да помогна повече, защото е много лесно да седя вкъщи и да плача, но ако мога да помогна повече, на драго сърце ще го направя – не само материално, но и по какъвто и да е друг начин.

Аз живея в Испания, но се прибирам от време на време и много бих искала да посетя някои от тези домове, да се срещна с дечицата, ще помогна и парично, но не зная как и откъде да започна.

Много бих се радвала ако намерите време да ми отговорите и да ме посъветвате как да помогна и с кого да се свържа. Благодаря Ви за времето.

С уважение,
Дани Петкова


Благодаря Ви, Дани! Писма като Вашето напомнят, че хората със сърце са мнозинство. И Слава Богу! Ще Ви отговоря на въпросите в лична кореспонденция, но исках да споделя емоцията, която усетих в писмото Ви. Още веднъж Ви благодаря – и за писмото, и за съпричастността.

С уважение,
Александър Миланов

Вашият коментар

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.