Ангел се беше родил, за да не види до третата си година слънцето навън и да не е излязъл нито веднъж в трите години в двора на сиропиталището. Ангел се беше родил, за да яде пасирана храна и да не разбере в най-важните години от живота си какво е да си докосван, милван, целуван, какво е да ти запеят тиха песничка и да те галят, когато коремчето ти се вълнува от глупавите колики. Ангел се беше родил, за да забрави за искреността на усмивката си. С порастването му усмивката щеше да се превърне в инструмент за употреба, а плачът му щеше да се завре дълбоко в душата му и да не се покаже повече. Ангел се беше родил, за да бъде изоставен. Ангел се беше родил, за да живее в болница първите години от живота си.