Neli Niko 

Миналата година попаднах на тази книга ровейки се в нета от телефона ми. Инсталира се на телефона ми като приставка и честичко четях от нея, когато имах време. После смених телефона и книгата остана там, бях забравила дори за нея….

Сега когато я виждам вече издадена на хартиен носител, много се радвам, че ще достигне до повече хора! Невероятно затрогващо четиво! Понякога си поплаквах докато я четях и дъщеря ми ме питаше защо съм тъжна….,мислех си каква късметлийка е тя, че има мен и живота си…Винаги когато се тръшкаше и плачеше за това или онова и разказвах за децата без родители, исках да я накарам да осъзнае колко ценно е това, което има и че вещите не са толкова важни…, че има деца, които никога не са заспивали на майчината ръка … това нея я ужасяваше и ако не друго, след всичко което съм изприказвала, сега тя оценя всичко което правя за нея и тя винаги ми казва:“ Благодаря ти Мамо“. А аз винаги ще съм тъжна когато помисля за тези деца, но за жалост нямам силата и властта да им помогна…

Всъщност дома за сираци е тук до нас и децата от дома всеки ден са пред погледа ми и знаете ли, те всъщност нямат тъжни физиономии, за да оцелеят, те са станали зли, ехидни и подигравателни, говорят си със цинични думи, нямат капка добродетел в себе си, за да оцелеят, те са станали такива, а по-слабите и добри са унижавани и бити…тъжна картинка!!! Когато минаваме покрай входа на дома за сираци, отпред винаги има тълпа от деца, викат, карат се, смеят се, псуват се, слушат музика на висок тон,… винаги минавам мълчешком и с наведена глава, първо защото се притеснявам за безопасността си и второ защото не мога да ги гледам в очите, докато водя за ръка презадоволената ми дъщеря… да, аз нямам вина, че те са там, но в мен се поражда една вина, че съм свидетел на всичко това и позволявам да се случва това пред погледа ми…. и след тази картинка от мен се очаква да продължавам да се усмихвам и да съм щастлива…

Повечето хора предпочитат да са в страни от този проблем, защото наистина е много трудно да продължиш да живееш нормално, след като си бил свидетел на такива съдби, хората отиват за миг, правят се на добродетелни и благородни, дават нещо и бързат да се приберат в топлите си уютни домове и да забравят!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.