Ангел обичаше да яде. Не наддаде килограми, преди да го преместят в другия дом, но обичаше да яде. Всичко беше под часовник. После Ангел се научи, че трябва да яде, защото само тогава лелката му обръщаше някакво внимание. Макар и за малко. Макар и с лъжицата. Ангел всеки път гледаше тая лъжица, която се приближаваше заплашително към устата му. В началото повръщаше. После си представи, че това е един голям бонбон, от онези, които майка му му обещаваше, че ще му даде да яде като порасне. И поглъщаше кашата. Лъжицата раздираше крайчетата на устните му в опит да влезе по-дълбоко, а металът се остъргваше в детските зъбки и ги удряше. Но това беше единственото доказателство за лелката, че храната е вътре.