За книгата

От автора

1-авторСкъпи читателю,

Написах тази книга, защото исках да променя отношението на обществото към децата, които растат без родители. Събрах парчета от личната си история, разказах историите на мои приятели и близки приятели, чието детство е преминало в българските сиропиталища.

Не за да парадирам или за да търся съжаление, както за себе си, така и за останалите. Ние вече сме в живота и берем плодовете на детството си – детство, в което хората са минавали през живота ти като товарен влак, детство, лишено от закрила. Детство на изкуствената любов – онази, която цялото общество ти прокламира, а всъщност те оставя сам.

Да си възрастен е лесна задача. Сам носиш отговорност за решенията си. Но понякога мнозина от нас се събуждат през нощта и се чувстват като деца – отново сами, отново излъгани, тъжни и предадени. Любовта в живота ни се случва трудно, а когато някой успее да докосне сърцето ни, после остава разочарован.

Прочетете тази книга, не защото трябва да се почувствате виновни, а за да разберете много бързо своята мисия. Аз, вие, ние, не трябва да оставяме дете да расте в бедност, самота и изолация.


Благодарение на…

Споделено11Издаването на книгата стана възможно благодарение на подкрепата на Сашо Дончев, изпълнителен директор на „Овергаз Инк.“, издателствата „Анубис“ и „Булвест 2000„, студио Digital plus.

Оформлението на книгата е дело на дизайнера Росица Босяцка, рисунките и графиките в изданието са на Самуил Владимиров и Иван Бабаджанков от Студио „Геометрия“.

Всички те дариха средства и труд за социалната кауза на „Детство без сълзи“.

Приходите от продажбите на книгата ще бъдат дарени за развитието на приемната грижа в България.


Резюме

Кdetstvo_2нигата „Детство без сълзи“ разказва историята на изоставения Ангел, който след смъртта на майка си, попада в дом за изоставени бебета. По време на престоя си в дома за бебета, а след това и в дома за пораснали деца, Ангел се среща с различни деца и преживява техните истории.

Един от любимите приятели на Ангел е жълтото патенце, което се намира на една от детските блузки. Ангел говори с това патенце, разказва му историята си, усмихва му се вечер, преди заспиване, когато му дават транквилантите, за да спи непробудно.

402119_334702873226423_1847845510_nВ живота на Ангел преминават различни хора със своите различни емоции. За момченцето е трудно да разбере защо има ограда край дома, зад която той никога не е излизал, защо има четири Коледи, а в деня на Коледа няма празничност и обич. Лелките, които се грижат за него, успешно са сложили маските на непукисти.

През нощите Ангел е сам, тъжен и нещастен. И спира да плаче, защото ясно съзнава, че няма смисъл.

405491_334702449893132_879632342_nПървият си ден в дома Ангел не помни. Вярно, бил на по-малко от годинка, казват, но… не помни. Но пък помни останалите дни – редуване на бяла престилка, бяла стена, бяла престилка, бяла стена… И някакви лица, които го вдигат, свалят. В дома Ангел забрави да плаче. Или просто в един момент се отказа.

Ангел знаеше, че има прегръдки, но те не бяха истински. Бяха механични. Бяха груби и здрави. Понякога Ангел изпитваше студ, когато леличката го вземаше от кошарата, слагаше го на един тезгях и го преобличаше механично.

394976_334702513226459_940027918_nАнгел беше на конвейра. Конвейрът на емоции… Докато Ангел растеше и се опитваше да направи първите си крачки, в дома всеки ден се случваха едни и същи неща. С малки разлики. Всеки ден се отваряше вратата на дома и през металните решетки в сиропиталището влизаше поредната детска история. Тя се приемаше от дежурната сестра, която като един антрополог, описваше съвестно мерки, данни и факти.

408587_334702853226425_1637336568_nАнгел се чудеше защо се е родил. Нима, за да бъде изкъпан с врялата вода или да бъде подмиван грубо и механично?! Нима се беше родил, за да лежи по цял ден в изолатора и плачът му да предизвиква само садистична мисъл в минаващия покрай стаята?!

Ангел се беше родил, за да не види до третата си година слънцето навън и да не е излязъл нито веднъж в трите години в двора на сиропиталището.

390921_334702409893136_1945821648_nАнгел се беше родил, за да яде пасирана храна и да не разбере в най-важните години от живота си какво е да си докосван, милван, целуван, какво е да ти запеят тиха песничка и да те галят, когато коремчето ти се вълнува от глупавите колики. Ангел се беше родил, за да забрави за искреността на усмивката си. С порастването му усмивката щеше да се превърне в инструмент за употреба, а плачът му щеше да се завре дълбоко в душата му и да не се покаже повече.

Ангел се беше родил, за да бъде изоставен.


detstvo_7Втората част на книгата представя историите на приемни родители, които поправят детството. Това са документални разкази за промяната и силата на обичта, която понякога частично поправя щетите. Но винаги дава увереност, че въпреки трудностите, изоставеното дете не е само.


detstvo_6Третата част на „Детство без сълзи“ представя тъжни, емоционални и искрени разкази на момчета и момичета, които прекарват част от живота си в поправителни училища. От историите ясно личи, че децата са виновни без вина и че някой друг преди тях е объркал своя ход.


Книгата „Детство без сълзи“ завършва с разказ, отново по действителен случай, за нехуманното и трагично преживяване на едно семейство, което на Великден се оказва само, на стълбищната площадка, а децата в семейството за минути губят майка си. Разказ за смазващата самота и липсата на грижа и отношение, когато те са най-нужни.


Историите в книгата „Детство без сълзи“ са истински. Зад тях стоят реални, вече пораснали хора, за които разговорът за изоставянето и раздялата са трудни. Но точно тези разговори могат да променят отношението на обществото.

„Детство без сълзи“ е книга, която прави опит да промени отношението към изоставените деца и да даде малка надежда, че само обичта и посвещаването могат да поправят детството. 

В живота си в няколкото дома за деца Ангел се срещна с едно захабено от пране жълто пате, с Боби, когото осиновяват, с разсиновено момче, с Влади, който е докаран в кръв, смазан от бой от майка си, с Пантелейчо, който умира от уврежданията си и от изолацията.

Прочетете тези истории… И помислете за децата си.