Разказвачи

orlinОрлин Павлов, музикант

Когато Сашо ме покани да прочета неговата книга, аз приех, защото е мой приятел. Не знаех много за историята. Но след като прочетох текстовете, бях сигурен, че ще подкрепя този проект. Децата са това, за което трябва да се погрижим сега, ако искаме в бъдеще те да се погрижат за нас. Онези деца, които нямат родители, са грижа на обществото, т.е. на всеки един от нас – не на някакви въображаеми хора, които наричаме с общото име „държавата“. Безотговорността за е обща. Книгата „Детство без сълзи“ отваря очите за жестоката несправедливост, която причиняваме на изоставените деца. След като прочетете тази книга, ще ви се иска да действате. Чуйте тези истории. Не беше лесно да ги прочета. Но ми стана лесно, когато осъзнах, че по този начин много хора ще разберат дълго пазените тайни.


kalinКалин Врачански, актьор

Вярвам, че призвание на хората, които обществото познава, е да помагат. Затова приех предизвикателството да прочета разказите от книгата „Детство без сълзи“. Осъзнавам, че обществото ни не прави много за изоставените деца. Онова, което правим, е показно и е лишено от дългосрочност и отношение. По тази причина вярвам, че историите, които ще чуете и прочетете, ще променят отношението ви към помагането на деца в неравностойно положение. Сигурен съм, че и вие ще станете посланици на това, че най-важното за едно дете е да расте в семейство.

 


Белославаbeloslava

Като майка трябва да споделя, че историите в книгата „Детство без сълзи“ ме разтърсиха дълбоко и задълго. Приех поканата на Сашо без да знам колко много ще ми въздействат редовете, които прочетох, и колко трудно ще бъде да остана спокойна докато ги четях. През цялото време мислех как искам да прегърна всички деца, герои в книгата на Сашо, и да поговоря с всички родители от страниците, които прелиствах. Тогава, в студиото, докато четях и едва сдържах вълнението си, разбрах как ние, гражданите на тази страна, забравяме колко много зависи от нас бъдещето и съдбата на един голям брой деца в България, които всяка година се раждат и биват изоставени. Родителската любов, семейната близост, топлината на майчината ласка и бащината прегръдка, безусловната грижа за едно невинно и чисто създание, са неизменните условия за неговото нормално настояще и бъдеще, неговият шанс за различен живот, неговата възможност за избор, неговата посока. Между редовете на „Детство без сълзи“ аз прозрях огромната пропаст и дупка, която е зейнала между обществото, в което всеки трескаво се занимава със собствените си проблеми, и тези хиляди малки човечета, които всъщност най-много имат нужда от нашата подкрепа, подадена ръка и нежна прегръдка, за да получат своя шанс за по-добър живот. Вярвам, че чрез тази книга дупката ще започне да се смалява, а ние ще започнем да познаваме все повече истинската стойност на доброто, което можем да сторим. Надявам се, че много хора ще подкрепят този проект и ще дарят надежда на по-голям брой деца. Промяната е въпрос на време. Да поставим солидните й основи заедно!