Дани Петкова:
Не мога да спра да плача

Дани Петкова:<br>Не мога да спра да плача

Здравейте Александър, Казвам се Дани Петкова и попаднах на Вашето интервю за България Он Еър така Ви потърсих в Гугъл и намерих страничката. Прочетох откъси от книгата и не мога да спра да плача, защото децата са невинни душички и да са третирани така от лелки и най-вече от нас като общество е МНОГО грешно….

Писма от читатели

Ирена Маркова:
Дори не помня как попаднах на книгата в интернет, но помня написаното в нея.

Ирена Маркова:<br>Дори не помня как попаднах на книгата в интернет, но помня написаното в нея.

Здравейте! Прочетох книгата още преди да осиновя прекрасната си дъщеричка. Дори не помня как попаднах на книгата в интернет, но помня написаното в нея. Излишно е да казвам колко ме докосна, по-скоро ме разтърси…. Дъщеря ми беше на девет месеца, когато се срещнахме. И колкото и малко да е живяла сама, последиците от институцията са…

Писма от читатели

Теодора Панчева:
Имах усещането, че чета историята на моето дете, което осинових

Теодора Панчева: <br>Имах усещането, че чета историята на моето дете, което осинових

Благодаря за прекрасно написаната и напълно реалистична книга, имах усещането, че чета историята на моето дете, което осинових, когато беше на 3 г. и 6 мес. Беше в изключително занемарено състояние – на тази възраст тя тежеше 7,4 кг и бе едва 74 см, без говор /алалиа/, без да може да ходи, с отворена фонтанела……

Писма от читатели

Нели Нико: Невероятно затрогващо четиво!

Нели Нико: Невероятно затрогващо четиво!

Neli Niko‎  Миналата година попаднах на тази книга ровейки се в нета от телефона ми. Инсталира се на телефона ми като приставка и честичко четях от нея, когато имах време. После смених телефона и книгата остана там, бях забравила дори за нея…. Сега когато я виждам вече издадена на хартиен носител, много се радвам, че…

Писма от читатели

Мария Благоева: Някой трябва да казва истината

Мария Благоева: Някой трябва да казва истината

‎Мария Благоева Вчера бях на презентацията на книгата „Датство без сълзи“. Децата не пропускат случай да нагушкат Сашо и също дойдоха с мен. Снощи отворих книгата, за да я зачета и… познайте какво правих нощес? Онова познато чувство ме стисна за гърлото и сърцето едновременно и не ме пусна докато не я прочетох. Браво, Саше!…

Писма от читатели
Translate »