Книгата „Детство без сълзи” на Александър Миланов е най-добрият посланик на приемната грижа, който аз познавам! Да, наистина се чете на един дъх и те оставя без дъх. Буквално те стиска за сърцето с историите за дечицата, изоставени в домове, за горките им душици, лутащи се в празнотата на „детството на конвейер” – без обич, без спомени и дори без сълзи в очите, които вече са пресъхнали от толкова много плач.
Четеш книгата и в гърлото ти се надига буца, която постепенно се превръща в примка. Задушават те и тъга, и гняв. Сякаш усещаш миризмата на белина от сиропиталищата. Като белег те гори чувството, че всичко това се случва някъде до теб, на една ръка разстояние. На моменти те обзема паниката, че точно в този миг стотици дечица преживяват това, за което ти… четеш в уютния си дом. Майчице мила!
Бързо те покорява и голямата идея на алтернативата – историите на приемните родители и техните деца, получили своя щастлив шанс за детство без сълзи. Детство, в което могат да усетят какво е да правиш снежен човек, да тичаш из парка, да ти четат приказка, да те приласкават и гушкат, да ходиш на концерт, да гледаш звездите с някого, да ти ръкопляскат, когато прохождаш, да те подкрепят, когато опознаваш света, да играеш с брат си, с любов да ти слагат лепенка на раната, да ти държат ръката, докато се учиш да пишеш, и най-вече и най-просто – да те обичат. Не обич в аванс или обич назаем, а обич заради самия теб като най-прекрасното дете на света!
Едно истинско детство с истинските неща от живота, за което в този момент дори не могат да си помечтаят стотици малчугани от домове за деца – не защото не искат, а защото не знаят как. Истинското детство, което вероятно са имали болшинството читатели на тази книга. Истински щастливото детство, което имах и аз – прегръщам отдалеч моите прекрасни майка и татко, сестра и брат /обичам ги безкрайно и зная, че и те ме обичат безкрайно/. Истинското, надявам се, детство на моята дъщеря /обичам я безкрайно и зная, че и тя ме обича безкрайно/.
Докато пиша това, по една национална телевизия върви анонс на предаване, в което ще чуем „съветите на пластичния хирург кога да си направим операция на бюста”. Ядосвам се тотално и карам по същество – приятели, моля ви, спрете тъпия телевизор и прочетете книгата „Детство без сълзи”! Няма да ви я дам назаем. Купете си я, защото с парите от продажбите ще се помогне на дете в нужда. Лично аз имам два екземпляра. Единият е за мен – да ми напомня какъв човек и родител трябва да бъда и да не ми позволява да се залоствам самодоволно в собствения си свят. Другият е за дъщеря ми – за да знае, жива и здрава, какъв родител се моля да стане някога…