Пиша Ви като майка и като гражданин на нашето БГ общество, едновременно…
Поздравявам Ви за Вашата книга „Детство без сълзи“, която е в интерес на истината трудна, много трудна за четене…Вашите наблюдения на детския живот в институциите ни и болезнено истинските описани сцени от ежедневието на тези малки „Ангел“-чета ме карат да се замисля какво е бъдещето на тези дечица – как растат и в „какво“ се превръщат тези изоставени и невинни за съществуванието си създания…
Поклон пред Вас – като човек, като писател, като този, който отваря очите ни към нещата пред които обикновено ги затваряме… с погнуса, с огорчение…или просто със студено безразличие…
Всеки път след като изчета някой от епизодите в книгата оставам с една огромна тъга и буца в гърлото и просто отивам и прегръщам силно детето си…
Пожелавам Ви успех и най-искрено изразявам моето възхищение, възмущение и огорчение от нещата от живота в „Детство без сълзи“.
Благодарим ти, Берна Калчева!