Веднъж ги преби, защото Веселин беше видял в книжката на Дани, съседчето, къщичката на баба Яга. Реши да я прерисува. Макар и на пет, искаше да рисува. Нарисува къщичката, както я беше запомнил, на стената, до контакта. После се уплаши и заедно с Веселин взеха гъбата от кухнята и изтриха къщичката. С нея и тапета. Друг път майка им ги наби, защото се бяха заключили в кухнята и се наложи да се качат на едно столче и да разбият прозореца на вратата, за да излязат. Макар че бяха нарязани и със засъхнала кръв по тях, това не я трогна и тя ги събуди в пет сутринта. Често ги биеше в банята, под течащата вода, за да не се чуват детските писъци. Приятелят на майка им също ги шамареше. Сваляше колана и ги налагаше, когато преценеше, че не слушат. Бедността, пиенето и липсата на приятели бяха превърнали майка им и нейния приятел в самодостатъчни. Честите скандали между възрастните завършваха с побоища, в които майката ставаше много мила и безпомощна, а братчетата бяха използвани за инструмент. Те се хвърляха, макар и на 5, за да бранят майка си, но чичо им Гошо ги отблъскваше само с едната си ръка. Тя вземаше децата и се затваряше в детската стая, като залостваше с детските легла. Той блъскаше, крещеше… А тя започваше с кубчета от строителя на децата да тропа по радиатора, за да слезе някой съсед и да спре свадата. Но не минаваше много време и майка им отново прощаваше и забравяше, че децата са били помощници, когато тя се опитваше да се спаси от побоите на нейния благоверен. И пак ставаше чудовище. Един ден тя прекали. Отскоро пиеше много. Какво се опитваше да забрави, никой не знаеше. Нещо не вървеше.
