Здравейте! Радвам се,че ви има. Изпращам Ви едно мое стихотворение, което съм писала през 1997 г. – преди 15 години. Ако имате желание, ще се радвам да го публикувате във фейсбук-страницата на книгата.
МАЙЧИНА ЗАКРИЛА
Има дума на света,
която всички хора знаят,
но има едни същества,
които думата не казват.
Тази дума е вълшебна
казваме я в радост и тъга
тази дума е потребна,
„мама“ се нарича тя.
И като погледнем смело
има днес едни деца,
дето думата не казват,
нито в радост,ни в тъга.
Тези мънички душици
растнат днес във домове
и на тях дори трошици
няма кой да им даде.
Искам всички да се радват
и да имат домове
топлината да почувстват,
от нежно майчино сърце.
Искам аз да им помогна,
но нямам сили за това,
моля ви жени,
ЗА БОГА, не захвърляйте деца!
Имам аз дечица две,
те са моите слънца
и не искам даже ден
да остана аз сама.
Те усещат топлината
и домашния уют,
те се радват на зората,
гушнати във моя скут.
Помогнете им, за Бога,
на нещастните деца,
които нямат топли дрехи,
купени от майчина ръка.
Помислете и решете,
че тези малки същества,
се нуждаят от закрила
и от малко топлина.
Не оставяйте, за Бога,
тез слънца във домове,
казвам ви го със тревога,
че от вътре ме яде.
Ако искате в дома ви
да грее малко слънчице,
то за вас това ще стори
едно детско сърчице!!!
1997 г. Иринка Пенева