От автора
Скъпи читателю,
Написах тази книга, защото исках да променя отношението на обществото към децата, които растат без родители. Събрах парчета от личната си история, разказах историите на мои приятели и близки приятели, чието детство е преминало в българските сиропиталища.
Не за да парадирам или за да търся съжаление, както за себе си, така и за останалите. Ние вече сме в живота и берем плодовете на детството си – детство, в което хората са минавали през живота ти като товарен влак, детство, лишено от закрила. Детство на изкуствената любов – онази, която цялото общество ти прокламира, а всъщност те оставя сам.
Да си възрастен е лесна задача. Сам носиш отговорност за решенията си. Но понякога мнозина от нас се събуждат през нощта и се чувстват като деца – отново сами, отново излъгани, тъжни и предадени. Любовта в живота ни се случва трудно, а когато някой успее да докосне сърцето ни, после остава разочарован.
Прочетете тази книга, не защото трябва да се почувствате виновни, а за да разберете много бързо своята мисия. Аз, вие, ние, не трябва да оставяме дете да расте в бедност, самота и изолация.
Благодарение на…
Издаването на книгата стана възможно благодарение на подкрепата на „ Овергаз Инк.“ и издателствата „ Анубис“ и „ Булвест 2000.
Оформлението на книгата е дело на дизайнера Росица Босяцка, рисунките и графиките в изданието са на Самуил Владимиров и Иван Бабаджанков от Студио „Геометрия“.
Всички те дариха средства и труд за каузата на „Детство без сълзи“.
Книгата „Детство без сълзи“ разказва историята на изоставения Ангел, който след смъртта на майка си попада в дом за изоставени бебета. По време на престоя си в дома за бебета, а след това и в дома за пораснали деца Ангел се среща с различни деца и преживява техните истории. Ангел се е родил, за да не види до третата си година слънцето навън. Ангел се е родил, за да яде пасирана храна и да не разбере в най-важните години от живота си какво е да си докосван, милван, целуван.
Втората част на книгата представя историите на приемни родители, които поправят детството. Това са документални разкази за промяната и силата на обичта, която понякога частично поправя щетите. Но винаги дава увереност, че въпреки трудностите, изоставеното дете не е само.
Третата част на „Детство без сълзи“ представя тъжни, емоционални и искрени разкази на момчета и момичета, които прекарват част от живота си в поправителни училища. От историите ясно личи, че децата са виновни без вина и че някой друг преди тях е объркал своя ход.
Книгата „Детство без сълзи“ завършва с разказ, отново по действителен случай, за нехуманното и трагично преживяване на едно семейство, което на Великден се оказва само, на стълбищната площадка, а децата в семейството за минути губят майка си. Разказ за смазващата самота и липсата на грижа и отношение, когато те са най-нужни.
Историите в книгата „Детство без сълзи“ са истински. Зад тях стоят реални, вече пораснали хора, за които разговорът за изоставянето и раздялата са трудни. Но точно тези разговори могат да променят отношението на обществото.
„Детство без сълзи“ е книга, която прави опит да промени отношението към изоставените деца и да даде малка надежда, че само обичта и посвещаването могат да поправят детството.