Последни новини
За смисъла на приемната грижа говори автора Александър Миланов пред бъдещи родители
Авторът на книгата „Детство без сълзи“ говори за смисъла на приемната грижа, за ...
more info
Представяне на книгата в Шумен
Благодарим за милото и емоционално посрещане от приемните родители и приятелите на книгата ...
more info
Среща с почитатели на книгата в Плевен
Авторът на книгата „Детство без сълзи“ Александър Миланов се срещна с почитатели на ...
more info
„Детство без сълзи“ във Варна
Книгата и двойният CD „Детство без сълзи“ бяха представени пред почитатели във ...
more info
- Моето име е Светла. Родих се и продължавам да живея в Шумен. Щастливо разведена съм. С една прекрасна дъщеря, която много обичам. Когато тя замина да учи в чужбина, аз взех решението да не стоя със скръстени ръце, а да поема грижите за още едно дете. Така в дома и сърцето ми влезе малката Дими....
- Андрей не беше желан от майка си. Роди се в края на януари, през деня, когато слънцето измамно казваше, че навън е топло. Всъщност студът щипеше по прозореца и се опитваше да влезе в бялата болнична стая, където майка му се напъваше, за да се появи той на бял свят. Таткото на Андрей не се...
- Сборник с разкази за деца, които растат без родители или прекарват част от детството си в поправителни училища, вече няколко години е на българския книжен пазар. „Детство без сълзи“ пресъздава в художествен стил реални истории с цел да промени отношението на обществото към децата в риск. Автор ...
- В сиропиталището имаше картинки, които приличаха на картини от средновековно мъчение. 15-годишни младежи приличаха на скелети от учебна зала по патоанатомия, будният им някога поглед блуждаеше в една точка. Имаше нещастни деца, които никога не бяха вдигани от леглото си, освен в моментите, ...
- Ангел не си спомня кога спря и да плаче. В началото си лежеше в кошарката и когато му станеше мъчно,а той го разбираше когато нещо в малките му гърдички го стегнеше и се надигаше бавно нагоре, той силно изплакваше. Очите му се пълнеха със сълзи, наводняваха се. Стичаха се по бузите, много ...
- Ангел повече не видя Боби. Но за първи път изпита нещо, което той не можеше да си обясни. Една много силна тъга по дете, което „живееше” през няколко кошарки от него. Без да знае защо, Ангел вече усещаше липсата на режещия писък на Боби, който изразяваше недоволството му, както и неговото ...
- Веднъж ги преби, защото Веселин беше видял в книжката на Дани, съседчето, къщичката на баба Яга. Реши да я прерисува. Макар и на пет, искаше да рисува. Нарисува къщичката, както я беше запомнил, на стената, до контакта. После се уплаши и заедно с Веселин взеха гъбата от кухнята и изтриха ...
- Ангел се беше родил, за да не види до третата си година слънцето навън и да не е излязъл нито веднъж в трите години в двора на сиропиталището. Ангел се беше родил, за да яде пасирана храна и да не разбере в най-важните години от живота си какво е да си докосван, милван, целуван, какво...
- Другото противно беше боцкането. Пред лицето на бебето поредната сестра вземаше иглата и спринцовката и я забиваше. Без успокоителни думи. Без мил поглед. Ваксинация. Отразяваше се в картона. Бебето не разбираше, че това е важно за него. За живота му. Но знаеше, че онова тънкото пробожда гадно.
- Изолаторът представляваше едно помещение, в което има няколко кошарки, в които се слагаха бебетата. Стаята нямаше и два на два, но беше обградена от стъкла. Тези стъкла бяха запомнили плача на много изоставени бебета. В този изолатор бебетата се слагаха, за да не „заразят останалите“, и преди ...
- Ангел мразеше да му връзват ръчичката. Синият плат, с който го връзваха за решетката, му беше като верига. Не тежеше, но болеше. Някак си в мозъчето си Ангел не можеше да приеме, че това е нормално. Това, че лелката вземаше грубо ръчичката и я връзваше за решетката на леглото, когато го ...
- Ангел обичаше да яде. Не наддаде килограми, преди да го преместят в другия дом, но обичаше да яде. Всичко беше под часовник. После Ангел се научи, че трябва да яде, защото само тогава лелката му обръщаше някакво внимание. Макар и за малко. Макар и с лъжицата. Ангел всеки път гледаше тая лъжица, ...
- Първият си ден в дома Ангел не помни. Вярно, бил на по-малко от годинка, казват, но… не помни. Но пък помни останалите дни – редуване на бяла престилка, бяла стена, бяла престилка, бяла стена… И някакви лица, които го вдигат, свалят. В дома Ангел забрави да плаче. Или просто в един ...
<
>
"Детство без сълзи" разказва историите на изоставени българчета
Авторът на книгата "Детство без сълзи" Александър Миланов гостува в сутрешния блок на тв. Bulgaria on air
