„Детство без сълзи“

Написах тази книга, защото исках да променя отношението на обществото към децата, които растат без родители. Събрах парчета от личната си история, разказах историите на мои и близки приятели, чието детство е преминало в българските сиропиталища.

Не за да парадирам или за да търся съжаление, както за себе си, така и за останалите. Ние вече сме в живота и берем плодовете на детството си – детство, в което хората са минавали през живота ти като товарен влак, детство, лишено от закрила. Детство на изкуствената любов – онази, която цялото общество ти прокламира, а всъщност те оставя сам.

Александър Миланов е клиничен социален работник, който работи от много години за защита правата на децата и подкрепата на хора в уязвимо положение.