Орлин Павлов, музикант:
Когато Сашо ме покани да прочета неговата книга, аз приех, защото е мой приятел. Не знаех много за историята. Но след като прочетох текстовете, бях сигурен, че ще подкрепя този проект. Децата са това, за което трябва да се погрижим сега, ако искаме в бъдеще те да се погрижат за нас. Онези деца, които нямат родители, са грижа на обществото, т.е. на всеки един от нас – не на някакви въображаеми хора, които наричаме с общото име „държавата“. Безотговорността за е обща. Книгата „Детство без сълзи“ отваря очите за жестоката несправедливост, която причиняваме на изоставените деца. След като прочетете тази книга, ще ви се иска да действате. Чуйте тези истории. Не беше лесно да ги прочета. Но ми стана лесно, когато осъзнах, че по този начин много хора ще разберат дълго пазените тайни.