Вчера бях на презентацията на книгата „Датство без сълзи“. Децата не пропускат случай да нагушкат Сашо и също дойдоха с мен. Снощи отворих книгата, за да я зачета и… познайте какво правих нощес? Онова познато чувство ме стисна за гърлото и сърцето едновременно и не ме пусна докато не я прочетох.
Браво, Саше! Някой трябва да казва истината. Гордея се с теб!